събота, 19 март 2011 г.

Съботни размисли


Много мислих за това как да започна днешната публикация. Дали да спомена няколко думи за картичката и за това колко силно съм привлечена напоследък от ярките цветове. Дали просто да помълча в знак на съпричастност към случващото се в Япония. Или да изразя отношението си към един спор, който тези дни завладя нашите среди - тези на правещите картички. Все още не съм решила...

Всъщност не виждам смисъл да изразя тук ужаса, който изпитвам, когато видя картините от Япония. По този начин няма да помогна на никого там. Нито на себе си, нито на вас. Де да можеше... Ще оставя трагедията далеч от моя блог. Той е цветно местенце, в което светът е прекрасен, а животът - красив. Само ще си напомня, че всеки ден, всяка минута са дар. Нека бъдем добри, нека бъдем съпричастни и нека изживяваме всеки ден с любов. Любов към себе си, любов към живота, любов към хората около нас.

Що се отнася до спора в средите на правещите картички... Винаги съм се усмихвала, когато ми се е случвало да попадна на възникнал в мрежата своеобразен конфликт. Струвало ми се е толкова странно. Но ето днес и аз споменавам за един такъв:) Помислих си сутринта, че може би много от вас знаят за този спор и очакват от мен да взема отношение. Ще го направя - с няколко думи. Макар и да съм убедена, че именно в спора се ражда истината, съм също така и убедена, че всяка гледна точка е различна и че няма една истина. 

За тези, които не знаят за какво иде реч, ще поясня - спорът е за коментарите и градивната критика, за предизвикателствата и наградите, но също и за снимките на картичките, за качеството на публикациите и какво ли още не.

Мнението ми по всички тези въпроси е кратко, но категорично:
Да, аз държа, на качествените снимки, качествените картички и най-вече на качествените публикации. За мен е въпрос на уважение - към себе си, и към читателите.
В момента, в който почувствам, че не мога да ви го предложа, този блог просто ще престане да съществува. Затова харесвам и следя блогове, които демонстрират именно такова отношение към читателите си.

Нямам нищо против градивната критика, но не харесвам негативните коментари - онези, изпълнени с отрицателна енергия и тиха злоба. Изключително благодарна и признателна съм, че никога досега не съм ги усетила тук. 
Аз лично предпочитам да похваля, отколкото да критикувам. Деликатна и добронамерена съм и в живота, но в интернет-пространството, където контактът е ограничен, наистина се опасявам, че думите ми могат да бъдат изтълкувани погрешно. Не ми се иска да разваля нечий ден с критика, пък било то и градивна. Затова и предпочитам да похваля, а когато нещо не е наред, просто да премълча.

Но вие не се опасявайте да изказвате честно и искрено мнението си тук. Винаги мога да усетя какво се крие зад един коментар - дали доброномереност или негативизъм. Негативизмът просто го игнорирам, а градивната критика може би ще ми помогне да погледна нещата си с друг, различен поглед.

Що се отнася до предизвикателствата, мога да пиша много. Имам ясна идея кое прави един блог за предизвикателства успешен и кое не. Но в момента, честно казано, не ми се пише чак толкова много. Ще спомена само, че нямам нищо против наградите, но не мисля, че те са важните за едно предизвикателство. Когато един блог за предизвикателства е достатъчно добър, интересен и предлага качествени публикации, и без награди той ще привлече достатъчно читатели.

Време е да приключвам за днес. В този работен ден съм си у дома и смятам да се възползвам пълноценно от почивката си. Желая и на вас хубав ден :)

9 коментара:

skylife каза...

Съботни размисли...снощи приключих с огромната работа, която имах, случайно се видях с приятели, които не съм виждала от месеци, а днес се успах за работа...мисля, че като за събота не е зле ;-)

Аз искам да кажа за картичката...изключително се възхищавам на стила ти на правене на картички - семплите картички на мен са ми най- трудни, а твоите винаги са в такива чудесни цветове, за които никога не съм мислила, че могат да се съчетаят така добре (по- скоро не смея да пробвам)...и на фона на мрачното време тази картичка е като свежо пролетно настроение.

Le каза...

Яркостта на картичката и яснотата на размислите ти, днес изразява и теб, като една част от реалността, която аз съм си създала за теб!

Раето с точките за мен е прекрасна комбинация за всеки дизайн във всяко проявление, и разбира се и в картичката ти много ми
харесва.

Във връзка с наградите и читателите... съм съгласна с всичко, което каза, но само ако това е принцип.
Тук и днес, не всички споделяме еднакви ценности и следваме принципи.
Хубавото е, че с времето те ЩЕ се създадат и ще се следват, и аз вярвам в това.

LaMartinia каза...

Нямам идея за какви спорове става въпрос, но картичката е просто прекрасна! снимката също;-)

Lionelsa каза...

Отварям блога и първото, което се появи на екран бе картичката ти. Последвана от огромна усмивка на лицето ми. Е как да имам градивна критика после?! Най-важното, когато твориш е реакцията на околните, не толкова техническите особености на изработката.

Радвам се много на дългите постове, написани в красив стил, омайващи читателя. Реално и аз мога. Но на този етап предпочитам краткият стегнат текст - днес никой няма време. Ако снимката ми те грабне, значи съм успяла да те накарам да се усмихнеш и ще поспреш. Ако ли не, така или иначе ще подминеш.

Е, пак ме накара да споделя мислите си :-)Хубав съботен ден!

Chiges каза...

Аз ги изтърках вече от употреба тия думи по твой адрес, но определено цветята и цветното ти подхождат :). Харесва ми.

Toni каза...

Между другото, хареса ми как се получи тази картичка - радвам се, че и на вас ми допада. Особено се зарадвах на коментара на Мария на снимката, защото напоследък все бързам или пък светлината не е добра и в резултат правя компромиси със снимките. А точно на тази снимка е видно колко е важна една добра снимка, за да покаже хубавостта на една картичка :)
Що се отнася до спора - повече няма да отварям дума за него. Ще се вихри, ще се вихри и накрая ще угасне - дано само е имало някакъв смисъл от него...

Ariadna каза...

Тони, по-скоро бих се изненадала ако твоя картичка не ми хареса. В случая изненада няма :). Искам да споделя нещо малко встрани от темата - колко е важно да имаш стил. Ти си го намерила, за което ти се възхищавам. А за спора - аз не съм в час с него, но публикацията на Гери ми хареса-подтикна ме старая повече. Важното е да се развиваме. А това предполага по-добро качество. Но по-важно от това е да правим всичко с любов и добронамереност. Усмивки!

Cvety каза...

След съботните размисли и поредната цветна, позитивна хубава картичка, по понеделнишки може да погледнеш тук - http://cvetyland.blogspot.com/2011/03/blog-post_21.html. Според една инициатива твоят блог е сред 15-те избрани от мен за награждаване и там ще разбереш повече :)

Toni каза...

Ариадна, благодаря ти за комплимента - стилът е нещо изключително важно и ако наистина съм го намерила, то трябва да съм много щастлива :)
А и с останалата част на коментара ти съм абсолютно съгласна.
Цвети, много ти благодаря. За мен е чест. Но, надявайки се да не се обидиш, принципно не участвам в подобни блог-награди, така че няма да предам инициативата нататък. Все пак още веднъж ти благодаря :)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...