За щастието * Вили Веселинова - "Всички се стремим към това да бъдем щастливи"

И след твърде дълго прекъсване на рубриката "За щастието", днес се завръщам с гостуването на един изключително талантлив и прекрасен човек - Вили Веселинова от Vili's Art

Кое е онова, което знаеш за щастието сега, и което не знаеше, когато бе на 18 години.

Винаги съм преследвала щастието под една или друга форма. Душевното ми равновесие и комфорт са приоритет за мен и, за съжаление, се е случвало да ги постигна за сметка на най-близките ми. Определено, майчинството много ме промени. Тогава, когато бях на 18, мислех, че трябва да намеря пълното щастие на всяка цена, раздавах емоции, влагах усилия, безусловно се опитвах да променям околните, за да отговарят на моите критерии. Сега вече зная, че понякога са необходими компромиси, че е нужно не просто да изискваш, а да приемаш хората такива, каквито са – с недостатъците им, да ги харесваш и приемаш, въпреки това... Че щастието са поредица от неща, дребни детайли, образуващи цялостната картина.

Вярваш ли, че щастието може да се превърне в своеобразна цел в живота и съзнателно да се стремим към това да бъдем щастливи.

 

Да, категорично! Кога осъзнато и контролирано, кога интуитивно, всички се стремим към това да бъдем щастливи.

 

Назови едно простичко действие, част от ежедневието ти, което безотказно те прави щастлива.

Много простички ежедневни неща ме правят щастлива – прегръдките на децата ми, начинът, по който ме посреща котето, смехът и шегите, които разменяме със съпруга ми, цветята на масата ...

Ето, сега, в момента, докато отговарям на въпросите ти, седя на верандата на вилата, а котето скочи на масата и напипа празната ми чаша от кафе – виж как се напъха в нея:

Не е ли сладко?

А има ли нещо, което се улавяш да правиш често, въпреки че неизменно разваля настроението ти.

Не често, ежедневно гледам телевизионните новинарски емисии, а поне половината новини в тях развалят настроението ми.

 

Какво правиш, за да се отърсиш от мрачните мисли и лошото настроение.

Аз не се поддавам на влиянието на мрачни мисли. Колкото и странно да звучи за човек на средна възраст, аз съм неподправен оптимист. Когато нещо ме е ядосало, беснея малко и после ми минава бързо. От друга страна, аз имам и своите интереси – скрапбукинга (реален и дигитален), кулинарията, фотографията, обзавеждането, а и много обичам да чета. Никога не скучая и винаги намирам някакво приятно занимание, което да ме пренася от едно състояние, в друго.

Има ли чисто женска страст, която те прави щастлива и й се отдаваш с удоволствие.

Да, това е шопинг терапията. Особена страст са ми обувките и чантите, вече не мога да им намирам място в къщи.

Има ли занимание, което у околните може да предизвика досада или недоволство, но теб те прави щастлива.

Картичкоправенето със съпровождащите го боклучки и разхвърляне е нещото, което на мен носи много удоволствие, а съпругът ми и децата не могат да понасят. Вероятно, ако имам мое местенце за това занимание, нещата няма да са толкова трагични. Въпреки протестите обаче, аз продължавам да си режа хартийките и да разхвърлям винаги, когато имам вдъхновение.

Какво можем да научим за щастието от децата.

При децата щастието е безусловно, те не го търсят, то само ги намира - в най-простата игра, във всеки жест на внимание, проявен към тях, в приказката за "лека нощ"... Но с течение на времето, моделирайки го по свой образ и подобие, изместваме критериите им за щастие и те се променят.