понеделник, 16 май 2011 г.

Венеция

Дойде време да ви разкажа за пътуването ни до Италия. Реших да разделя този своеобразен пътепис в три публикации - всяка от тях посветена на трите дни, в които бяхме в Италия. Първият ден опитахме да пребродим Венеция. Вторият ден - надникнахме в Падуа и Пиза. А на третия ден се влюбихме във Флоренция.

Но нека започнем с първата спирка от нашето пътуване - Венеция.
До там стигнахме с корабче в ранните сутрешни часове. Беше облачно, тихо. 



Когато преминахме по мостчето и стъпихме на брега, започнах плахо да се оглеждам. В първия момент изобщо нямах усещането, че се намирам във Венеция. 


Сякаш винаги, когато се озовеш на място, за което толкова много си слушал и чел, първата реакция е на леко разочарование. Може би очакваш да видиш приказно място, което спира дъха ти. Е, Венеция не успя да ме накара да ахна в тези първи минути. Но пък веднага ме заинтригува, подмами ме из тесните си улички и колкото повече бродехме из тях, толкова повече ми харесваше. Бях чела че Венеция е западнала, олющена, претъпкана, овехтяла и може би в някаква степен наистина е. Но пък това не пречи да усетиш великолепието, очарованието, особената й красота, духа на отминалите времена. 


Всъщност сега ще ви разкажа кои свои заблуди успях да разсея в този един-единствен ден там.


Че Мостът на въздишките е внушителен, много тайнствен и изключително впечатляващ. Уви, не е. Всъщност е толкова малък, че спокойно можеш да го подминеш, ако не обърнеш внимание на десетките туристи, които го снимат. На всичкото отгоре в момента е почти опакован в едно синьо платнище, което определено не му помага да изглежда кой знае колко романтично.



Втората заблуда, която се разсея набързо, бе свързана с  улиците на Венеция. Не знам защо бях решила, че във Венеция улици няма. Очаквах канали, канали и само канали. Оказа се, че улици всъщност има - при това доста. Едни такива мънички, завъртяни, толкова тесни, че трудно биха се разминали двама човека. В един момент си помислих - точно тук бих се изгубила на първата минута, ако остана сама. Влюбих се в тези улички. Докато вървиш по тях и над теб се извисяват високите, стари сгради, се чувстваш така, сякаш си се пренесъл в друг свят. Романтично и тайнствено. 




Третата заблуда бе свързана с гондолите. Дядо ми, който в един етап от живота си, е бил лекар на презокеански кораби, при едно от своите пътувания бе донесъл голяма и красива гондола, която стоеше на почетно място вкъщи. Та явно тази гондола бе оставила в мен впечатлението, че всички гондоли са богато украсени, едва ли не златни, с малки кабинки със завеси, а гондолиериите - прекрасно облечени и с широкополи шапки на главите. Да, ама не. Честно казано, гондолите ми заприличаха повече на канута, а гондолиерите... хм, не че изглеждаха зле, но определено нямаха много общо с малкия гондолиер на гондолата от моето детство.



И последната разсеяла се заблуда - за площада Сан Марко и гълъбите. Точно този площад в моите представи бе накацан с хиляди и хиляди гълъби. Когато отидохме там обаче, такива просто нямаше. Тъкмо вече бях решила, че венецианските гълъби са се отправили на околосветско пътешествие,  когато прегледнялата ми душичка реши да хапне един сандвич. Само минута по-късно вече бях обградена от гълъби, които след като не се задоволиха с падналите на земята няколко трохички, решиха да ми накацат и по ръцете. Е, това вече бе истинският Сан Марко.



Въпреки всички разсеяли се заблуди, Венеция не бе разочарование. Напротив. Там хапнах най-вкусната лазаня, която съм яла през живота си, влюбих се в нейните улички, захласнах се по великолепните сгради, усетих романтиката на каналите, насладих се на невероятната гледка от моста Риалто и в крайна сметка прекарах един наистина чудесен ден.


15 коментара:

Katerina Arsenova каза...

леле как ме върна в най-красивото местро на което съм била някога !!!!

ОбожВам Венеция

Ако имах възможност бих живяла там

снимките са страхотни

Unknown каза...

Тони, ние май по едно и също време сме били във Венеция, само дето ние три дена бродихме само там, а вие сте били и в други градове :) С интерес ще проследя цялата ви разходка из Италия! Красиви, много красиви снимки :)
Поздрави и хубава седмица :)

Maria Pepeldjiyska каза...

Тони, чудесен разказ и пленителни снимки!Аз за срамота не съм ходила във Венеция- някак си ми е като "конфекция", но крайно време и аз да усетя тази романтика.
Слънчева седмица!
Мария

Lidiya каза...

Страхотни снимки, Тони!

hotandtasty каза...

Венеция е едно прелестно място!
Аз бях там в началото на зимата. Романтични улички, тишина и хладен полъх. Венеция през зимата!

Nelly каза...

Като гледаш филма "Туристът" ще си кажеш, че Венеция е супер романтична и красива. Като се върна брат ми от там видях и аз че има много митове около нея, но разбира се и много красиви и неповторими неща. Относно гълъбите - това е част от промяната - решили са да ги премахнат, а едно време са продавали трохички, за да ги храниш и да те накацат цялата. Огромните реклами, които покриват част от сградите са всъщност инвеститори по реставрацията и няма как трябва да се изтърпят. Виж огромния поток от туристи незная как бих изтърпяла.
Интересно ми беше да чуя и твоето преживяване за това място.

Toni каза...

Кате, желая ти скоро отново да се върнеш в това толкова любимо за теб място.

Ева, със сигурност сте усетили по-добре от нас духа на Венеция. Рано сутринта много набързо прочетох и твоята публикация, но сега отново ще се върна, за да й се насладя.

Мария, да има го и моментът на твърде експлоатираната туристическа дестинация. Но определено Венеция е много интересна и си заслужава да се види. Когато го направиш, сигурна съм, че ще пренесеш и нас там със страхотен пътепис.

Благодаря, Лидия! Съжалявам единствено, че всичките ни снимки от пътуването са с китовия обектив и, честно казано, аз не ги харесвам особено, но все пак са си хубав спомен.

hotandtasty, през зимата Венеция сигурно е била някак по-тайнствена и интригуваща.

Нели, и аз разбрах, че вече било забранено да се хранят гълъбите - е, научих го малко късно, след като се върнахме, но пък за сметка на това добре се посмяхме с тези малки нахалничета, които се появиха изневиделица.

Lulu каза...

Тони, много хубави снимки и чудесен разказ!
С риск да се повторя, с това което писах при Ева - Венеция не е Италия, но ако не си я видях, все едно никога не си бил в Италия. Много експлоатирано и комерсиализирано място, но си има своя магнетичен чар. Не ми притуптява сърцето от желание да се връща пак и пак там, но със сигурност пази много красиви спомени и емоции от посещенията ми.

~Gery~ каза...

Много ми беше интересно, Тони! :) Аз никога не съм била във Венеция, но красиви снимки като твоите биха пренесли всеки поне за миг там. :)

Описанието ти на Моста на въздишките много ме развесели. Всъщност не зная защо, но откакто знам защо е наречен така хич не ми навява романтика, въпреки че всички казват, че в днешно време се тълкува по този начин.

Знаеш, че се нарича така, защото през средновековието,когато затворниците са вървяли по него към затвора са въздишали, нали?
Какъв парадокс..

Усмивки и ти пожелавам още много приключения!

Unknown каза...

Тони,днес се връщам за втори път,да се потопя във Венеция през твоите очи,благодаря ти!

Nelka каза...

Аз ходя честичко в Рим и съм влюбена в него, но за мое съжаление все не стигам до Венеция.След живописния ти разказ обаче се разходих и аз по тецните малки улички, почти бях там, за което благодаря!

Green-Eyed Girl каза...

Прекрасен разказ, Тони! Бях във Венеция преди 15 години (а имам чувството, че е било преди година), август месец. Сравнявам града със снимките ти и разказа от пътуването ти преди дни. Почти нищо общо! Някога на площад Сан Марко продаваха пакети с храна за гълъбите (всеки турист си правеше снимки, накацан от поне двадесетина птици :) Сега туристите са много повече от гълъбите (хихихи), всички споделят, че нощем зловонието прогонва всяка нотка романтика, а шопингът е изместил културните обиколки из града... Тъжно, наистина.
Онова, което обаче е живо в спомените ми и до днес са тихите романтични вечери, приглушените светлини на градчето, синеоките смугли гондолиери (най- красивите мъже, които съм виждала, честно) и канцонетите, които те пееха... и мммммм най- вкусния сладолед на света :)

Toni каза...

Lulu, магнетичен чар е много точно казано - нещо те привлича и предизвиква интереса ти, дори и да опиташ да останеш безразличен.

Да, Гери, бях чела за Моста на въздишките, но също и че легендите май не са съвсем верни - дори щях да потърся повече информация, но така и не ми е останало време за това. Благодаря ти за чудесните пожелания!

Ива, и аз ти благодаря!

Нелка, Рим е една от мечтаните ми дестинации - надявам се някой ден да имам възможността да го посетя.

Green-Eyed Girl, много ми беше интересно да прочета твоите впечатления - да, тези дни туристите са мноооого повече от гълъбите :)

Маги каза...

Тони, колко приятни спомени ми върна... :)Италия ми беше една мечта и изкарахме чудесни 10 дни там със съпруга ми на сватбено пътешествие. Съжалявам само, че времето бе недостатъчно да видим всички красоти на градовете, които посетихме, но пък това е чудесен повод да се върнем отново. :) Прекрасни снимки!

Анонимен каза...

golden goose outlet
hermes
golden goose black friday
fear of god outlet
golden goose outlet
off white shoes
supreme new york
a bathing ape
curry 9
golden goose sneakers sale

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...