Тайната на вкусния козунак

Добро утро! Надявам се, че празничното настроение още е с вас, че се чувствате добре и че успяхте поне малко да си починете между яйцата и козунаците. И като стана въпрос за козунаци, няма начин да не отбележа, че за първи път успях да направя истински, вкусен козунак с прекрасни конци. Толкова съм горда от себе си :)

Рецепта няма да давам, защото любимите ми кулинарни блогове вече са го сторили, а и моята рецепта се оказа  компилация от пет-шест такива, но пък ще отбележа, че открих коя е тайната на хубавия козунак. 

Да го правиш бавно и спокойно. Съвсем сериозно - наистина това е тайната.

Този път козунакът ми се получи, защото бях спокойна и забравих поне за малко за припряността си. Не бързах и го правих с любов. 

Преди време, когато четях, че докато се прави козунак, не трябва да се вика или да се тряскат врати, само се усмихвах. Не че и сега не се усмихвам, но наистина вече улових смисъла на това "правило". 

Добрият козунак иска време, спокойствие и любов. Както и всяко нещо, което правим с ръцете си всъщност. 

И за да не съм съвсем голословна, ето го и нагледното доказателство:

И преди да помислите, че темата на блога вече е различна и че кулинарията е новата ми страст, нека спомена все пак картичката, с която започнах тази публикация. Направена е по поредното предизвикателство в блога Less is More за асиметрична картичка - тоест такава, при която повечето елементи са от едната страна, без това да нарушава баланса. Мисля, че се справих благодарение на мъничките пеперуди, които се надявам да донесат много усмивки и на вас.
Разделяме се с пожелания за любов и вяра :)