Много странно ми беше това лято - мина някак набързо, между другото. Дали защото не снимах... Проектът 365 дни истински ми липсваше. Той сякаш не позволяваше на времето да отлита така неусетно и бързо. Сякаш, правейки снимки и записвайки какво се е случило през деня, превръщах този ден в поредното възелче от нишката на живота ни. Вчера отново започнах с проекта. Докога - не знам. Знам само, че имам нужда от тези снимки.
От какво друго имам нужда... Иска ми се да напиша, че имам нужда от картичките си, от скрапбук-страниците, но, уви, не бих могла. Все още не ми липсват, но пък усещам в себе си зрънце вдъхновение, доза любопитство. Сякаш нещо ме гъделичка и усещам зараждането на иначе така присъщата ми жажда за творене...
Твърде горещо беше това лято... Дали горещината не стопи вдъхновението ми? Само преди седмици прекарах и бронхопневмония, сякаш като достоен завършек на тоталното ми оттегляне от всякакви ангажименти и задачи. Сега опитвам да възвърна добрата си форма и отново очаквам с нетърпение какво ще ми поднесе следващият ден.
Имам хубаво усещане за есента - очаквам я с (леко) нетърпение. А досега този сезон винаги ми е носил малко меланхолия - заради отиващото си лято. Но с това лято не се разделям с тъга - беше твърде изтощително.
А как беше вашето лято?
P.S. А картичката... Да, картичката. Приветствие за нов дом. Направена не по конкретен повод, а просто защото имах нужда от цветове, от това да направя нещо с ръцете си. Усмихва ме, харесвам си я.
4 коментара:
Съжалявам да чуя за пневмонията и за липсата на вдъхновение. На мен силно ми липсват проектите ти и вярвам скоро ще ни радваш с новата вълна вдъхновение. Моето лято беше приказно, но аз съм фен на есента ;) А за картичката- тя е моята батерия за днес ;)
Това лято за мен мина много бързо...докато започне и свърши поглеждайки към моя син видях как бързо минава времето и макар само на 2 годинки колко бързо е порастнал и колко много ме учудва с неговите въпроси. Трябва да ценим всеки ден и да се радваме повече дори и на малките неща. Аз съм привърженик на топлото но и есента е сезон в който цветовете на есента ми носят топлъл слънчев летен ден :)
Чакаме да видим още много хубави есенни картички
Преди няколко дни говорехме с приятелка как, колкото по- големи ставаме на възраст, толкова по- бързо ни лети времето. Сещам се за някаква книга, от която ми е останало това зрънце: майката разказваше на дъщеря си за 48-те часа от своя живот, с които се гордее и в които се съдържа целият и живот. Макар че е хиперболизирано, дано нашият живот има повече от 48 часа за разказване.
Много меланхолична публикация.:)
Илияна
Beautiful card! I love how you used the wooden house embellishments. :) Thanks for playing along in our 'Anything Goes' challenge over at the Simon Says Stamp challenge blog! xo
Публикуване на коментар