Тази картичка отлежава в архивите повече от месец. Никак не бях сигурна дали ми харесва и дали си струва изобщо да я публикувам, но реших, че след като съм я направила и снимала, ще е жалко да не ви я покажа. Всъщност реших да я използвам като илюстрация за това, че не винаги можем да бъдем на нивото, което сами си поставяме. Нормално е да изживяваме в творчеството си върхове и спадове, нормално е да правим от време на време неща, които никак не харесваме. Нереално е да очакваме от себе си всичко, което излезе изпод ръцете ни, да бъде шедьовър. Напротив - мисля си, че неудачите и несполуките в процеса на творчество са необходими, за да ни подготвят за момента, в който сякаш всичко се получава като магия и от пръв поглед се влюбваме в това, което сме направили. Просто е важно да не преставаме да опитваме, важно е да вярваме в себе си, важно е да търсим и откриваме нови идеи, важно е да изпитваме удоволствие. Защото всъщност нали това е целта на занятието :)
4 коментара:
Харесва ми! но може би без крайния розов кант, погледът ми спира до точките:-) как изрязваш толкова равномерно ръбчетата овални?
Мария, права си - наистина розовото идва в повече. Да не говорим и за розовия фон, който не знам как ми хрумна да използвам :))
А за ъглите използвам пънч за заобляне на ъгли. Има ги и в нашите книжарници, но лично на мен любим ми е Corner Chomper - http://www.amazon.com/We-Memory-Keepers-Corner-Chomper/dp/B0024M5GH4. С предходния що картички съсипах...
08 февруари 2011 09:41
На мен пък ми харесва, не мисля,че розовото е излишно,прави картичката по-раздвижена и весела
и на мен с розовото ми харесва,но от фона се получава малко в повече поне според мен,на картичката си е страхотна с розовото
Публикуване на коментар