петък, 10 февруари 2012 г.

За перфекционизма и несъвършенството


И друг път съм писала в блога, че съм перфекционист и че това често ми тежи. Някой би казал - какво лошо има в това да си перфекционист... Винаги ще се стремиш към най-доброто, ще изпипваш нещата, ще бъдеш взискателен към себе си и в крайна сметка крайният резултат ще е почти съвършен, много по-добър, отколкото ако подходиш по-лежерно. 

Да, на пръв поглед е така, но понякога перфекционизмът ни слага такива невероятни спирачки, че изобщо не опитваме. Или пък дори и да опитаме, зарязваме наполовина направеното, защото не отговаря на високите ни критерии за качество. 

Да си перфекционист означава да пробиваш дупка в каменна  стена - не че няма да успееш в крайна сметка, но накрая ще си толкова изтощен, че ще се запиташ дали изобщо си е заслужавало. 

А аз искам да експериментирам, да рискувам. Да приемам грешките, лутанията, недотам успешните начинания, изоставените проекти. Искам с несъвършенството да станем добри приятели. Защото когато го приветствам, откривам пред себе си път към израстване и развитие. 
Пожелавам си смелостта да бъда несъвършена. 

P.S. Всички нови проекти в блога се родиха именно, защото пренебрегнах нуждата от съвършенство и реших просто да опитам.


15 коментара:

Анонимен каза...

Права си Тони. Аз напълно разбирам и усещам постоянно това чувствво, което описваш в редовете по горе. Но, може би преди известно време реших да го загърбя и да се отдам на творчески мисли и действия. Преди повече от година започнах да осъществявам една от мечтите си. Започнах книгата, която дълго време беше само в мислите ми и реших, че е време да я прехвърля на хартия ( PC-то ). И точно тогава, моят упорит и многооо голям перфекционизъм, реши да ми изиграе лоша шега. Стигнах на някакъв етап и точно, когато трябваше да ми е най - лесно спрях да пиша, защото все не ми харесваше, как ми се получава едно природно описание. Но, както и да е, искам да кажа, че тогава точно реших и да се върна към предишните си идеи и така и попаднах на темичката във форума. Картичките ми, поне за мен, не се получават идеално, перфектни и ..., но аз продължавам, защото е нещо, което ми доставя наистина голямо удоволствие.
А за твоите творения мога само да кажа, че са истински вдъхновения, за всяка от нас. Твоите картички са изпълнени с цветове, хармония и много усмивки :-) Продължавай все така да ни радваш с тях.
Лек и усмихнат ден, Тони :-)

Анонимен каза...

Тони, колко точно си го описала. Аз също съм перфекционист и това на моменти много ми пречи. Опитвам се да не съм чак такъв перфекционист и това да не ми пречи, но не винаги се получава! На шега направих блога си, който е пълен с несъвършенства (които много ме дразнят), но се опитвам да свикна с тях.

Весел и уютен уикенд!

bellnell каза...

Тони, за мен ли са тези мисли!
Прочетох поста ти поне три пъти преди да се включа и се опитвах да намеря нещо което си пропуснала / поне на мен ми се искаше да е така/ и понеже аз още не съм напълно преодоляла каменната стена, но всеки път ми помагаш с дупката днес си на път да ме изтръгнеш от стената!
Много и за сетен път ти благодаря, че те има!
Съвършенството не е порок!/поне за мен/

Te4eto каза...

Да, да се стремиш към съвършенство не е порок! Да, пречка е в много случаи и аз дори съм успявала да преодолея тази пречка (само като пример: на една от най-хубавите ми картички перличките са залепени откровено криво и въпреки това не се отказах от нея - вече дори си мисля че там е част от чара и).
Но в огромен процент от случаите много лесно се различава "продукта" на перфекциониста и този на по-лежерно подхождащия, така че си струват всички усилия, а когато пречката перфекционизъм е непреодолима може да се свали малко летвата, за да има все пак продукт :).

Toni каза...

Тече, използвам коментара ти, за да доразвия написаното в публикацията - според мен съвършенството е непостижимо и стремежът към него предварително е обречен на неуспех. Ако осъзнаваш този факт и въпреки това се стремиш не толкова към съвършенство, колкото към това да дадеш най-доброто от себе си, без да се упрекваш или кориш, ако нещата не се получават така идеални и съвършени, както си представяш - прекрасно. Ако обаче този стремеж, тази самовзискателност те спъват, карат те да се откажеш, изобщо да не опиташ, то какъв е смисълът да си перфекционист?...
Но всъщност, да, разбирам какво искаш да кажеш.
Ако стремежът към съвършенство те кара да се развиваш, да обогатяваш себе си, да опитваш отново и отново, и всичко това, съчетано с доброта и разбиране към самия теб - ето, за мен, това е идеалният подход.

Te4eto каза...

Прекрасно си ме разбрала!
Явно просто не съм използвала правилните думички - това е - стремеж да се даде най-доброто от себе си. Смятам, че всеки, който уважава себе си го прави, но често виждам проекти, в които компромисите са дразнещо много ... а може би преценката ми не е обективна - не знам, но във всички случаи съм на мнението, че по-добре да направиш едно нещо както трябва, отколкото много как да е - удовлетворението е гарантирано.
И понеже пропуснах в предишния коментар ще кажа сега. Много ми харесват всичките ти нововъведения, особено клипчетата. Радвам се, че високите ти критерии не са ги провалили, защото наистина са нужни и полезни.

Le каза...

На мен също ми харесват нововъведенията и промяната на нагласата ни, чрез новите ти споделяния. Радвам се, че си така откровена и предлагаш гледни точки! Затова и чета всяка твоя публикация.

А за последната- аз не съм перфекционист, не следя качеството в детайла в повечето си проекти...търся качество в идеята и в процеса и не се стремя към безупречност...и това ми пречи до известна степен и в някои ситуации...
и както виждам и другата нагласа също ви пречи.
Явно всеки според различията си, (макар и полюсни) има нещо, за което съзнава, че е пречка, че е граница...и вероятно точно това е смисъла...заради стремежа, който поражда.

Unknown каза...

Да,мисля си че и аз съм като Ле,безкрайно не перфектна в детайла,но вечно търсеща идеята и собствената гледна точка,а това ме кара да си мисля ,че и в двата случая пречката е в самата теб,защото ако не търсиш съвършенството,ако не изпитваш някаква несигурност или даже малко неспокойство ,в това което целиш да покажеш ,дали ще бъде разбрано или не,какъв е тогава смисъла на това което си искала да кажеш/покажеш/,всъщност всеки без да иска се стреми към съвършенството,но през неговата лична призма и за това сме толкова различни и цветни,интересни,себе си :)
Чета всеки твой пост,продължавай да си задаваш въпроси и да бъдеш себе си!А така размишлявайки,днес си дадох сметка кое е това,което привлича очите ми всеки път ,като те навестя-бялото,да много и достатъчно бяло,чисто и истинско :)

Елена каза...

Да живее несъвършенството! Много хубави неща правиш, ако те са несъвършени, тогава...наистина е трудно да си перфекционист:))

Биляна каза...

Позната ли ви е приказката за Циндил-Пиндил и Джаста Праста? Като дете приемах Джаста Праста като отрицателен герой- с рокля ушита на 2, на 3, без да вложи старание и така се е появила на хорото. Но ако се замислим- за "перфекционистката"- Циндил Пиндил- от желание роклята и да е перфектна, само шиела, и разпаряла и никога не била доволна от резултата. Накрая останала у дома- без рокля и изпуснала веселбата. Сега от тази ми гледна точка си правя следния извод- по-добре да се примириш с някои несъвършенства, отколкото да се отказваш, защото не можеш да постигнеш перфектен резултат.

Addii каза...

Според мен в творчеството не може да се определя перфектно или не,защото не е математика да има точно и определено решение.Всеки си има собствено виждане на нещата ,за едни е перфектно,за други не.За мен най-важно е собствената удовлетвореност от нещата ,които вършим.И тук ще повторя Ива,но тя много точно го е написала "...всъщност всеки без да иска се стреми към съвършенството,но през неговата лична призма и за това сме толкова различни и цветни,интересни,себе си :)"
Тони ,картичките ,които правиш са чудесни и си имат собствен стил,на мен много ми харесват и следя всяка твоя публикация с интерес.

Te4eto каза...

Точно за Циндил-Пиндил и Джаста-Праста си мислех днес(докато разсъждавах по темата). И въпреки, че винаги съм приемала Джаста-Праста като по-успешния герой мисля че можеше да се постарае повече.
И за себе си знам - не се отказвам, пробвам докато резултата ме удовлетвори - може да не съм съвсем доволна, но все пак трябва да покрива някакъв минимум. Отказвам се, когато загубя търпение да опитвам.
А стремежа към качествен детайл изобщо не пречи на този към качествена идея :).

Le каза...

:)) да , помня Джаста и Циндил...колко мъдро:)


Абсолютно съм съгласна с последното изречение от коментара на Течето, но някои просто не му оръщаме внимание толкова, а ако му обърнем, просто не ни се получава. Аз не умея да съм безупречна, и не умея да изоставям нещо направено , за да го направя по-добре...това вероятно пречи

Тони, дискусиите след публикациите ти, могат да служат за измерител за успеха на блога:))

Toni каза...

А най-хубавото е, че сме различни и всеки добавя своята гледна точка:)
Благодаря ви, че обогатявате този блог.

guki каза...

Много здравословна идея, която подкрепям. Приемането на собственото ни несъвършенство е едно от най-важните неща, които трябва да свършим в живота. Ето и един подобен текст - http://coffeeandchoices.blogspot.com/2011/04/importance-of-being-wrong.html. Не е на български, но тези проблеми са същите на всеки език :-)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...