събота, 31 декември 2011 г.

Проектът 365 през 2011


Този месец няколко пъти си мислих да подготвя публикация за проекта 365 - след тези за 365 дни в снимки, И отново за Проекта 365, Проектът 365 и скрапбукинга, Как върви Проектът 365, но така и не намирах нужното вдъхновение. Просто не знаех какво ново да добавя към вече написаното. В крайна сметка реших, че не е нужно да споделям нищо ново, нито да давам дълбокомислени съвети, а просто да напиша, че и тази година се справих. Успях да снимам всеки ден и да записвам всичко интересно, забележително, смешно или не чак толкова смешно, случило се през деня. Снимките ми не блестят с особени качества, но пък уловиха:

-падането на първото зъбче:

- саморъчно направените прически:

- новата мода в облеклото - пижама, костюм за сърф, каска, очила и ръкавици за сноуборд:

- измислена от ето този дизайнер:

- как се кара скейтборд в началото на март:

- и как подготвяш екипировката си за сноуборд още през август:

- целувките:

- прегръдките:

- глухарчетата:

- пътуванията:

- най-уникалната елха в околността, на която освен обичайните коледни играчки има около дузина плюшени играчки, няколко смърфа, етикети от дрехи и части от игри:

и още поне 365 важни моменти, лица, места, храна, приятели, семейство - парченца, които превръщат живота ни в това, което е.

сряда, 28 декември 2011 г.

За уникалността


На всеки от нас се случва да подценява това, което прави, твори или създава. Необятното пространство на интернет и информацията, с която е изпълнено ежедневието ни, често ни кара да мислим, че това, което създаваме, не е достатъчно значимо, ценно или впечатляващо. Че винаги има някой, който се справя по-добре, който е по-оригинален от нас, по-сръчен, по-умел, с по-добри идеи. Да се чувстваш специален в този свят, в който всеки и всичко е на една ръка разстояние, е трудна задача. Да имаш убедеността, че твоето присъствие ще бъде отбелязано и оценено, е мисия почти невъзможна. Толкова лесно би било просто да се откажеш и изобщо да не опиташ. В крайна сметка наоколо има други талантливи хора, които вече са го направили, при това май по-добре.

Но пък нека видим и другата гледна точка.

На този свят няма никой друг като теб – никой с твоите способности, твоя талант, твоя поглед. Никой няма твоите спомени, твоите планове, твоите мечти, твоето обкръжение. Твоята интерпретация е уникална, единствена по рода си. Твоите идеи, твоят стил, твоят начин на правене на нещата е различен. А всичко това, което сътворяваш с ръцете си, е неповторимо, защото е направено от теб.

Затова нека бъдем смели, нека без притеснения и опасения да създаваме нещо ново, нещо наше, нещо различно, да изразим своя мироглед, своя стил, своя уникален поглед. Да творим с отворено сърце, да дадем простор на мечтите си, да бъдем себе си.

понеделник, 26 декември 2011 г.

Моите картички в Gastronome


Ако напоследък в блога ми се подвизават все повече семпли мини-картички, то за това си има съвсем основателна причина. Поканата на Мария от LaMartinia да предлага серия от картичките ми в прекрасния й магазин Gastronome. Колкото и внимателна да съм напоследък с ангажиментите, които поемам, толкова без замисляне откликнах на тази покана. А и как ли бих могла да устоя на местенце, в което можем да открием продукти от Франция наред с аромати, мелодии, спомени и лично отношение. Ръчно правените картички носят в себе си точно това - обич и специално отношение, настроение и спомени. Ако сте наблизо, непременно се отбийте :)

събота, 24 декември 2011 г.

Весели празници!


Пожелавам ви весели празници, изпълнени с добро настроение и хубави емоции!  Нека се насладим  на времето, прекарано с любимите хора, на искриците в очите на децата, на натрупалия сняг, на пощипващия студ, на уюта в домовете ни. Да забравим за грижите. Да повярваме в чудесата. 
Да обичаме и да бъдем обичани. Бъдете здрави, щастливи и усмихнати!

сряда, 21 декември 2011 г.

Как да правим бързо и лесно картички - основата


Рядко в този блог може да видите богата, изпъстрена в много цветове, разкошна картичка. Възхищавам се на хората, които умеят да правят такива, без да излизат от рамките на добрия вкус и които превръщат дори претрупаността в предимство. Аз не съм от тях - семплите и минималистични картички са тези, които правя с лекота и удоволствие. И не че не експериментирам, но рано или късно отново се връщам към тях. Този ми опит ме наведе вчера на мисълта за серия публикации, в които да опитам да разнищя процеса на направата на една минималистична картичка и в крайна сметка да споделя своя опит за това как да правим бързо и лесно картички.

И така, днес ще започнем с основата. Не знам дали сте забелязали, но ако се върнете назад и разгледате отново картичките ми, ще установите, че голяма част от тях - всъщност почти всички, имат в основата си два цвята - бял или бежов/крафт. Това са цветове, които се съчетават прекрасно с всички останали и с тях имам свободата да използвам за картичките си всякакви цветове декоративни хартии. Нещо повече - белият и бежов цвят са дотолкова неутрални, че позволяват върху тях да се наслагват всякакви видове десени, включително и по-ангажиращи такива.

Всъщност нямам нищо против и останалите цветове - син, червен, зелен и т.н., но от личен опит съм се убедила, че започна ли картичката си с основа в такъв цвят, довършването й ми отнема много повече усилия и време. Съчетаването на цветовете, изборът на хартии и елементи се превръща в трудоемък процес, който изисква повече обмисляне и експериментиране. Не че в тях има нещо лошо - просто в случая говорим за това как да направим картичка бързо и лесно.

Затова и моят първи съвет е - изберете основа в неутрален цвят. Белият цвят е личният ми фаворит, а крафт-картонът следва плътно след него. Тази основа ви дава свобода, която другите цветове не ви позволяват. Освен това на нея всички останали цветови съчетания и елементи изпъкват по-силно и оказват по-пряко въздействие. Опитайте :)

вторник, 20 декември 2011 г.

Новогодишна картичка


Животът понякога ни дава много показателни знаци. Точно в дните, в които имам най-много работа и се притеснявам как ще успея с всички ангажименти, чудя се откъде да я подхвана и съм на път да изпадна в отчаяние, изведнъж се оказва, че не само няма да успея да се справя с всичко, но дори и няма да имам възможност да опитам. Ще си стоя вкъщи с болен дечко - май ще се окаже варицела, и в крайна сметка ще се примиря, че работата трябва да остане на заден план. Колкото и да не ми се иска, ще призная, че е добре от време на време животът да ни чуква леко по главата - особено когато прекалим с притесненията, работохолизма и ангажиментите. За да поспрем малко, да поемем дъх и да се огледаме докъде сме стигнали. Неща, за които обикновено забравяме, забързани в ежедневието. А хубавото е, че ще имам време да ви покажа поне няколко от направените през последните седмици картички :)

неделя, 18 декември 2011 г.

Открития в мрежата - опаковки за подаръци, коледни етикети

  • много ми допадна идеята за тези минималистични опаковки за подаръци от крафт-хартия със снимка на този, за когото е предназначен подаръкът - идея от Pinterest.
  •  как да направим тези елеганти и красиви панделки можем да научим от Ellinee
  •  как точно да измайсторим тези мини-пликове можем да разберем от Poppytalk
  • прекрасни коледни етикети, които можем да разпечатаме от Lemon Squeezy
  •  вестникът също може да послужи за опаковка на подарък, както ни уверяват от Adelle

четвъртък, 8 декември 2011 г.

Най-хубавите книги, които прочетох през 2011г.

В началото на 2011г. в сайта Goodreads, в който отбелязвам прочетените книги, се появи предложение да избера колко книги искам да прочета през тази година. Седемдесет ми се стори добра цифра, така че избрах именно нея, без изобщо да вярвам, че ще се справя и че действително ще прочета толкова книги. Е, в  началото на този месец съвсем неочаквано, отбелязвайки поредната прочетена книга, получих съобщение, че съм достигнала заветната бройка. Така че днес реших да прегледам 70-те книги и да подготвя тази публикация, в която да споделя с вас кои книги от прочетените най-много ми харесаха и впечатлиха. Книгите са подредени единствено по хронологичен ред и към част от тях добавям кратките бележки, които съм си отбелязала:


"Открито" на Андре Агаси

Не очаквах тази книга да ми хареса - нито имам отношение към тениса, нито особени очаквания към писателските възможности на спортистите. Колко само съм се заблудила. Книгата е чудесна, просто чудесна. Една наистина добре написана и вълнуваща история. Искрена, силна и завладяваща. Впечатлена съм от личността на Агаси. Но не е само това - тази книга ме накара да се замисля как често предполагаме, че истинският талант е достатъчен, за да изведе притежателя му в светлината на прожекторите. Не се замисляме за къртовския труд, за жертвите, за трудностите. Не се замисляме какво е коствало на "звездата" да стигне до върха. Мога още много да пиша за тази книга, защото наистина ме обогати. Препоръчвам я с чисто сърце.

"Крадци на лебеди" на Елизабет Костова 
 
Прекрасна! Една от най-хубавите и увлекателни книги, които съм чела. За мен бе истинско удоволствие.

 "На изток - в Рая" на Изабела Шопова

Чудесно написана книга!

 
Втората част на "Медальонът" на Галина Златарева

Съвсем случайно попаднах на тази книга в библиотеката и нещо моментално ме привлече в нея. Въпреки че не можах да взема първата част, започнах с тази с надеждата, че редът няма чак толкова голямо значение. Много хубава книга, макар и спокойно втората сюжетна линия - тази от наши дни, да можеше да бъде пропусната. Първата сюжетна линия - тази, свързана с Априлското въстание и Освобождението, обаче изцяло компенсира факта, че втората поне според мен е излишна. Изненадах се колко много неща не знам от българската история и се зарадвах, че от тази книга успях да ги науча. Не съм сигурна каква е частта на художествената измислица, но определено голяма част от фактите са действителни. Да видиш известните имена от историята ни от друга гледна точка, да ги почувстваш близки, реални - именно това е най-голямото достойнство на книгата.

"Кратка история на самолета" на Захари Карабашлиев

Рядко харесвам разкази, но тези определено ми допаднаха.

"Дефектен екземпляр" на Сара Кутнер
 
Прочетох тази книга буквално за няколко часа и горещо я препоръчвам на всяка една жена. За пръв път попадам на текст, който толкова честно и открито да говори за проблемите на депресията, паниката, пристъпите на страх. Макар че, Слава Богу, никога не съм имала сериозни такива проблеми, научих много от книгата. Искрено се надявам тази книга да бъде прочетена от всяка жена или момиче, които някога се се чувствали объркани, подтиснати, изплашени. За да знаят, че не са сами и че изход има.

 "Дългата разходка" на Стивън Кинг

  Не бях чела книга на Стивън Кинг от ученическите си години. Сигурно и през следващите десет няма да посегна отново към него. Но книгата наистина е удивителна, потресаваща, много силна, въздействаща. Малко след това пристъпих обещанието си и отново посегнах към книга на Кинг - "Долорес Клейборн", която също поставям сред най-хубавите книги, прочетени тази година.

 "Бяла като мляко, червена като кръв" на Алесандро д`Авения
 
 Не че не бих могла да открия недостатъци на книгата, но просто не ми се иска. Фактът, че бих я прочела отново е достатъчен, за да я сложа сред най-хубавите книги. 

 "Крадецът на книги" Маркъс Зюсак


"Случаят Джем" Вера Мутафчиева

Ако ви е интересно, в следваща публикация ще споделя и най-хубавите книги, които прочетох на английски език, като правя уговорката, че на английски чета само нехудожествена литература - за съжаление, познанията ми не са толкова задълбочени, че да ми позволят да се насладя изцяло на богатството на езика в художествените книги.

вторник, 6 декември 2011 г.

Семпли картички за рожден ден


Продължавам да пренебрегвам упорито факта, че е вече е декември и че коледните празници тепърва предстоят и да правя картички със съвсем различно звучене от това, което се очаква по това време на годината. Или компенсирам сивотата навън с ярките цветни принтове, или просто - за пореден път - ми се иска да направя нещо различно от очакваното.
Между другото точно тези две картички, както и вчерашната такава, се получиха изключително бързо и лесно - направих ги буквално за половин час с лекота и удоволствие. Отдавна не бях чувствала такъв ентусиазъм, доверие в себе си и и вдъхновение. Благодарение на един разговор осъзнах, че напоследък не си позволявам свободата да бъда себе си - поне що се отнася до картичките. Колкото повече последователи на блога имам, и колкото повече посещения отчитам, толкова повече започвам да си възлагам някакви свръх-очаквания. Да правя моите си - минималистични и семпли картички, започва да ми изглежда като предаване на някакво доверие. Сякаш всичко, излязло изпод ръцете ми, трябва да е някакъв невиждан шедьовър. Е, очевидно ги нямам тези вълшебни способности:))  Така че май е време отново да започна да правя картичките, които ми се отдават, без да мисля за това дали някой не би ги намерил за твърде елементарни. И тогава - усещам, всичко ще си дойде на мястото.

понеделник, 5 декември 2011 г.

Ангелска чудотворителница


Всъщност целта на тази публикация е не да ви представи тази картичка, а, както заглавието подсказва, да ви покани на едно много специално събитие. 

(не знам кой е измислил това прекрасно съчетание от думи, но има моите най-дълбоки почитания - влюбих се в чудното звучене)

Това ангелско събитие е всъщност коледен благотворителен базар, чиято цел е събирането на средства за децата на загинали военнослужещи и за семейства, които очакват сбъдване на своята мечта за дете. Ще се проведе на 18-ти декември 2011г. (неделя) от 11.00 ч. до 18.00 ч. в Концертната зала на Военния клуб.
За съжаление, аз няма да успея да бъда там, но там ще са част от моите картички. И всъщност точно за това днешната публикация започна със снимка на картичка с благодарност. Защото искам предварително да изкажа благодарността си на всички, които ще се отбият на базара и ще помогнат на тези, които имат нужда от подкрепа и протегната приятелска ръка.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...