събота, 30 април 2011 г.

Любимите ми картички през м.април

Този месец реших да ви покажа само любимите си картички, а не най-посещаваните такива, защото, както споменах и миналия път, най-често виждани очевидно са тези, с които участвам в предизвикателства. А повечето от вас, предполагам, вече са ги видели...

Затова и ето ги моите любимци:



Ако искате да видите любимите ми картички за м.март, може да кликнете на този линк.

петък, 29 април 2011 г.

Открития в мрежата



  • ако някой е забравил как се прави лодка от хартия, Марта Стюарт ще му припомни нагледно

  • и пролетни етикети за разпечатване от Simple As That

четвъртък, 28 април 2011 г.

Къде е слънцето? А пролетта?


Да, да, знам, че лятото още е далеч. Но поне пролет да имаше. Тази година и пролетта не иска да се развихри на воля. Писна ми от навъсено небе, дъжд и студени дни. Затова и реших днес да ви покажа точно тази картичка, а пък кой знае - може и да предизвикаме някой сезонен катаклизъм и времето най-после да се стопли :)

И ако слънцето е почти винаги добре дошло, то към тази картичка изпитвам смесени чувства. Изобщо не бях сигурна дали ми допада. Всъщност я направих преди около три седмици и тогава откровено не ми хареса. Тези дни обаче отново попаднах на нея  и ми се стори интересна, привлече погледа ми. И друг път съм писала, че настроението, с което правя една картичка, сe отразява и на отношението ми към нея. Тази не се получаваше точно така, както си я представях и може би затова, когато я завърших, не ми хареса. Изминалите дни ме накараха явно да забравя това си неудовлетворение и днес реших, че не е чак толкова лоша :) 

вторник, 26 април 2011 г.

Материалите ми


... всъщност част от тях. Днес реших да ви покажа как съхранявам и подреждам част от материалите, с които правя картички и скрапбук-страници. 

У дома има една стая, предвидена някой ден да стане втора детска стая. Вместо това от няколко години тя изпълнява функциите на склад, библиотека, фотографско студио, хоби-стая и какво ли още не. Много е полезно човек да има такава стая в къщата си - мултифункционална:) Сигурно и затова не бързаме с ремонта й. Друг е въпросът, когато някой ден решим действително да правим ремонт, къде ще ги денем всички тези неща... Но затова ще му мислим тогава.

Та в библиотеката на тази стая има три шкафа, отделени за материалите ми. В единия са албумите със скрапбук-страници, картичките и дисковете със снимки, във втория - една част от материалите, а третият е пред очите ви. Той се намира точно до масичката, на която работя и именно в него съхранявам всичко онова, което ми е нужно най-често и към което посягам първо. Картони, ножици, лепило, декоративна хартия и стикери на букви. Съхранявам продуктите по видове, а не по производители, цвят или десен. Всички картони са на едно място, като тези с бял цвят са най-отгоре, защото именно тях използвам най-често. Ножиците и лепилата винаги са ми на една ръка разстояние. В купчинката декоративна хартия винаги отгоре са най-новите хартии, защото именно към тях посягам първо. Ако все пак имам няколко листа хартия от един производител и колекция, се стремя да ги държа заедно, защото се комбинират много по-лесно и без особени усилия.

Очаквайте и втора част от публикацията с един малко по-разхвърлян шкаф, в който има още пънчове, други инструменти и по-малките като размер хартии и картони. А как вие съхранявате материалите си?
Ако ми покажете и снимки, ще бъде чудесно :)

понеделник, 25 април 2011 г.

Тайната на вкусния козунак


Добро утро! Надявам се, че празничното настроение още е с вас, че се чувствате добре и че успяхте поне малко да си починете между яйцата и козунаците. И като стана въпрос за козунаци, няма начин да не отбележа, че за първи път успях да направя истински, вкусен козунак с прекрасни конци. Толкова съм горда от себе си :)

Рецепта няма да давам, защото любимите ми кулинарни блогове вече са го сторили, а и моята рецепта се оказа  компилация от пет-шест такива, но пък ще отбележа, че открих коя е тайната на хубавия козунак. 

Да го правиш бавно и спокойно. Съвсем сериозно - наистина това е тайната.

Този път козунакът ми се получи, защото бях спокойна и забравих поне за малко за припряността си. Не бързах и го правих с любов. 
Преди време, когато четях, че докато се прави козунак, не трябва да се вика или да се тряскат врати, само се усмихвах. Не че и сега не се усмихвам, но наистина вече улових смисъла на това "правило". 

Добрият козунак иска време, спокойствие и любов. Както и всяко нещо, което правим с ръцете си всъщност. 

И за да не съм съвсем голословна, ето го и нагледното доказателство:


И преди да помислите, че темата на блога вече е различна и че кулинарията е новата ми страст, нека спомена все пак картичката, с която започнах тази публикация. Направена е по поредното предизвикателство в блога Less is More за асиметрична картичка - тоест такава, при която повечето елементи са от едната страна, без това да нарушава баланса. Мисля, че се справих благодарение на мъничките пеперуди, които се надявам да донесат много усмивки и на вас.
Разделяме се с пожелания за любов и вяра :)
 

събота, 23 април 2011 г.

Една пеперуда - една картичка


С пожелания за хубави празници, добро настроение и много усмивки!

P.S. Пънчът с голямата пеперуда на Марта Стюарт много трудно изрязва картон. Затова и едното крилце на пеперудката е леко свито. Трябва да допълня ревюто си за този пънч :)

сряда, 20 април 2011 г.

Открития в мрежата - за Великден отново


  • заешки ушички като украса за кексчета, които може да разпечатате от Thirty Handmade Days


  • много ми допадна тази идея за великденска декорация от Attention 2 Detail


  • сладки бухалчета под формата на шаблон за кутийка и книгоразделители от блога Jinjerup


  • пролетни картинки за разпечатване от блога Paper Crave


  • и тези толкова сладки пиленца в черупки от яйца, които ще научите как да направите в блога на Chez Larsson

понеделник, 18 април 2011 г.

Късмет!


Тази картичка е направена по скеча на Clean&Simple, който този път следвах почти дословно без особени интрепретации:


Крайният резултат ми допадна. Може би заради цветовете, които са някак по-приглушени от чистите и ярки цветове, които използвах напоследък. Представям си тази картичка като подарък за някой, отправил се към далечни земи в търсене на мечтата си.

неделя, 17 април 2011 г.

Любимата ми детска книжка


Тази седмица предизвикателството на Двете елши веднага предизвика интереса ми. Свързано е с книги и четене, темата е "Приказка", а задачата е да бъдат претворени в проект любимата ни приказка или детска книжка. Просто нямаше начин да не участвам. Включвам картичката и в предизвикателството на Simon Says Stamp - картичка за дете, защото тази картичка определено ще бъде подарена на някой малчуган.

Една от моите най-най-любими книги за всички времена е "Емил от Льонеберя" на Астрид Линдгрен. Чела съм я безброй пъти и наскоро пак я препрочетох заедно със сина ми. Затова и опитах да създам картичка, посветена именно на тази книга, олицетворяваща пакостливото момче с всъщност добро сърце - защото никой не може да ме убеди, че зад всяко пакостливо петгодишно дете не се крие малко ангелче. Нека споделя с вас началото на книгата и ви пожелая усмихнат ден. 
И преди да забравя - ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН на всички, които празнуват днес!

Емил от Льонеберя - така наричаха едно момче, което живееше в село Льонеберя. Той беше палаво и упорито хлапе, далеч не толкова добър като вас. Въпреки че изглеждаше добричък, честна дума. Когато не крещеше. Имаше кръгли сини очи. Всичко заедно изглеждаше някак много добродушно и човек би помислил, че Емил е същинско ангелче. Но това би било най-голямата заблуда. Той беше на пет години и силен като биче и живееше в стопанството Катхулт в село Льонеберя в областта Смоланд. И, разбира се, говореше на смоландско наречие нашият малчуган, но това не беше негова грешка. Така си говорят в Смоланд. Когато искаше шапката си, той не казваше както вие: "Искам си шапката." Вместо това казваше: "Искъм я шапкътъ." А неговата "шапкъ" беше нещо като фуражка, с черна козирка и синьо дъно - доста грозна. Беше му я купил татко му, когато отиде веднъж в града. Емил много се зарадва на шапката и вечерта, когато щеше да си легне, каза: - Искъм я шапкътъ! Майка му реши, че Емил не бива да отнесе шапката в леглото и понечи да я сложи върху полицата в преддверието, но Емил се разкрещя, та оглуши цяла Льонеберя: - Искъм я шапкътъ!
И така Емил спа с шапка на главата всяка нощ в продължение на три седмици. То, че можеше - можеше. Макар че доста му убиваше. Но главното беше Емил да наложи своето - той на това държеше. По никакъв начин не биваше майка му да наложи своето. Веднъж, на Коледа, тя се опита да накара Емил да яде задушен зелен фасул, защото зеленчуците са толкова полезни, но Емил каза не.
- Да не смяташ НИКОГА да не ядеш зеленчуци? - попита майка му.
- Как не - рече Емил. - Но ИСТИНСКИ зеленчуци.
След което тихомълком отиде зад елхата и започна да я гризка. Но бързо му омръзна, защото боцкаше в устата.
Такъв инат беше Емил. Искаше той да се разпорежда с мама и татко, с цялото стопанство Катхулт, а най-добре и с цяла Льонеберя, само че жителите на Льонеберя не бяха съгласни с това.

петък, 15 април 2011 г.

Гостувам при Картичкофурии


Вятърът през последните дни упорито опитваше да издуха доброто ми настроение и вдъхновението ми за писане, но аз не му се дадох. Достатъчно е слънцето да се усмихне - та дори за малко, за да се почувствам отново изпълнена с енергия и положителни емоции.

И след увертюрата за споделяне на добро настроение, се обръщам към вас с поредното предизвикателство - този път поставено от мен като гост в Картичкофурии. Подробностите може да прочетете там, а тук показвам картичката по предизвикателството.
Може да спечелите и малка награда, така че непременно се отбийте :)

вторник, 12 април 2011 г.

Как върви проектът 365?


Снимате ли още? Ако вече не - защо, какво се случи? А ако продължавате да снимате всеки ден, как се чувствате? Харесва ли ви проекта? Чувствате ли се вдъхновени и обнадеждени, че ще го завършите? Кое ви допада? А кое не?

Аз продължавам да съм влюбена в проекта. Да, знам, че звучи малко пресилено, но наистина се чувствам така. Продължавам да мисля, че това е едно от най-смислените неща, с които се занимавам в свободното си време. Продължавам да снимам всеки ден и продължавам да пиша всеки ден. Различното тази година е, че ако миналата година избирах само една от снимките за снимка на деня, тази година понякога снимките са две или три.

Основен обект на фотографските ми набези продължават да са децата ми, но напоследък опитвам и аз самата да се появявам по-често в проекта. Всъщност не е толкова трудно, защото и двамата малчугани искат да снимат и често спорим за това у кого да е апарата и кой да направи поредната снимка:)
Продължавам да обръщам малко внимание на красотата на снимките и издържаността им от фотографска гледна точка и да се съсредочавам върху емоционалната им стойност.
Опитвам да улавям ежедневието, малките неща.
Опитвам да създам хроника на живота ни.

С интерес очаквам да прочета какво се случва при вас.

понеделник, 11 април 2011 г.

Clean&Simple 135


През последните седмица-две бях в период, в който не харесвах почти никоя от картичките си. Ако го нямаше блога, сигурно щях да си дам почивка. Това нехаресване обикновено е признак на натрупала се умора и липса на вдъхновение. Но тъй като не ми се искаше да изчезна от блог-пространството за няколко седмици без никаква конкретна причина, продължавах да правя картичките си и продължавах да не ги харесвам. Докато вчера не осъзнах нещо друго - че всъщност нито съм толкова уморена, нито страдам от липса на вдъхновение. Но пък съм ужасно припряна - бързам да направя още една картичка, и още една - сякаш се страхувам, че ако не поддържам темпото, съвсем скоро няма да има картички, които да публикувам. И в крайна сметка, се получават картички, които не харесвам. И които не харесвам, не защото не са хубави - всъщност може би са, а заради отношението, с което са направени. В един момент вчера се замислих и осъзнах, че просто ми е нужен друг подход. Направих картичка, без да бързам, без усещането, че трябва непременно да я завърша сега - веднага, всъщност без никакви очаквания и сякаш всичко се промени. Спокойствието и вътрешната ми уравновесеност сякаш се пренесоха и в картичката.


Сигурно се питате дали става въпрос за тази картичка - не, тази е от тези, които не харесвам особено. Направена е по скеч от блога Clean&Simple в момент, в който бързах и в който не бях осъзнала колко важни са отношението и подходът към всичко онова, с което сме заети в момента - независимо дали готвим, дали четем или правим картичка. Не ми се иска да живея припрян живот, не ми се иска вечно да бързам, да съм неспокойна. Колко е хубаво, че идва момент,  в който осъзнаваш, че отново се навлезнал в неправилния коловоз. Момент, в който спираш и си казваш - нека поема въздух и се огледам, има време за всичко.

събота, 9 април 2011 г.

С пожелания за хубав съботен ден!


За втори път ми се случва да направя картичка без никаква предварителна идея и в следващия момент да установя, че отговаря точно на поредното предизвикателство на Картичкофуриите. Този път темата е за "Кръг в квадрат и пеперуда", които елементи наистина съвсем случайно се оказаха и на моята картичка, макар и квадратът да не е с идеални пропорции :)

Всъщност имах предварителна идея за картичката - исках да е семпла, с малко цветове и елементи. Ако този блог има някаква основна идея, то със сигурност е свързана с окуражаването - иска ми се да демонстрирам, както сигурно вече десетки пъти съм писала, че картичка може да бъде създадена почти от всеки, без много усилия и без изобилие от материали. Затова и мине се - не мине много време, и правя такава картичка. Пък и, честно казано, доставя ми удоволствие. Не знам за вас, но аз харесвам тези си картички. Може би не са толкова впечатляващи, колкото останалите, но са ми по сърце.

Желая ви хубав съботен ден! С надеждата вятърът да е утихнал, нека всички се включим в почистването на местата, където живеем, независимо дали става въпрос за София или някой друг град. Ние лично ще бъдем извън града и както всяка година по това време ще почистим бреговете на р.Марица в една красива местност наблизо.

петък, 8 април 2011 г.

Пеперудените пънчове на Марта Стюарт

Тази седмица се сдобих с нов пънч на Martha Stewart - Butterfly Large Double Punch и реших да ви разкажа за него, защото рядко срещам в блоговете ревюта на продукти и инструменти за правене на картички и скрапбукинг. А си мисля, че тези ревюта тепърва ще стават все по-полезни - с навлизането на продуктите и на нашия пазар.

Истински харесвам другия пеперуден пънч на Марта Стюарт, който имам  - 3-1 Classic Butterfly - този с трите пеперудки, и го използвам често за картичките си - няма начин да не сте забелязали:)

Това бе и причината да реша да си купя още един пеперуден пънч. Когато получих този преди няколко дни, първата ми реакция бе на изненада от големината на пеперудата - очаквах, че ще е по-малка (след малко ще стане въпрос и за конкретните й размери), но действително това бе първото нещо, което ми направи впечатление. Естествено, веднага направих една пеперудка и втората ми реакция бе просто ахване - изобщо не очаквах, че ще се получи толкова красива и детайлна - буквално впечатляваща.


Наистина крайният резултат е една много красива пеперуда с детайлно изрязани елементи. Работата с пънча е сравнително лесна, но изисква доста натиск. Ако трябва да изрежете повече пеперуди, със сигурност ще се уморите. Казвам го от личен опит, защото ми се наложи да направя около 30 пеперудки за детската градина на Вики и накрая ръката ми вече буквално отказваше.

Големината на пеперудата, която се получава, е около 4.5 см. широчина в горната част и около 3 см. - в долната. Височината на пеперудата е около 3 см. Наистина доста голяма пеперудка. Реших да ви покажа и нагледно каква е разликата между големината на двата пънча:


Освен в големината, разлика има и в това, че изрязването с пънча 3 в 1 е доста по-лесно и не изисква натиск, а пеперудките буквално изскачат. При другия пънч това не се случва и пеперудата изпада от вътрешността на пънча, а понякога остава и леко закрепена за хартията.


В заключение и двата пънча са такива, които си заслужава да имате, ако обичате пеперуди и ги използвате в проектите си.

Надявам се, че съм ви била полезна :)

P.S. Допълвам публикацията с допълнителни впечатления - пънчът с голямата пеперуда много трудно изрязва картон. Нужен е наистина голям натиск, при това не всеки път се получава, особено ако картонът е по-плътен. 

четвъртък, 7 април 2011 г.

Открития в мрежата - идеи за Великден

  •  започваме отново с Martha Stewart и тези чудни цветенца, пълни не с друго, а с дребни бонбонки. Децата ми биха били очаровани, ако ги изненадам с нещо подобно. Но, познавайки себе си, вероятността това да се случи, е минимална. Ако още не е станало очевидно, никак не си падам по разни проекти и украси за дома. Но пък обичам да ги виждам по чуждите блогове :))

  • продължаваме с тези прекрасни текстилни яйца от блога Retro Mama


 
  • и за да не изневерим на духа на блога, великденски картинки за разпечатване от babalisme


    • не бих могла да подмина равнодушно тази толкова красива декорация с яйца и цветя в метална кошница от сайта на Good Housekeeping

     
    • и любимата ми идея днес - как да изпратим яйце със специално послание - от блога Poppytalk

      вторник, 5 април 2011 г.

      Материали = Майсторство. Дали?


      Картичката днес е направена по скеч от блога CPS. Банерите продължават да са актуални, а и са ми слабост, така че нямах никакви колебания дали да направя картичка по скицата. Моите знаменца са от готови стикери, което е очевидно, но го написах не за друго, а за да не създам у някой впечатлението, че съм положила кой знае колко труд, за да ги направя сама. 

      Всъщност не обичам да съм саркастична, но ето че в момента проявявам сарказъм. Понякога просто не мога да се въздържа. Сега ще разберете защо. 

      Случва ми се да прочета - и то, уви, често, че е много лесно да правиш картички, когато имаш хубави материали. Че истинското майсторство е в това да направиш картичка с подръчни средства. 
      Позволете ми да не съглася. Или поне да не се съглася напълно. 

      И аз съм правила картички с подръчни средства, и картички с много малко материали, и сега продължавам да правя картички, като опитвам да използвам това, с което разполагам, възможно най-рационално. И, да, действително, когато имаш хубави материали, е по-лесно да направиш хубава картичка. 
      Но пък да поставяш знак на равенство между изобилието и майсторството, е несериозно. 

      Майсторство е да направиш хубава картичка. Какви материали ще използваш е второстепенно. Никой не може да ме убеди, че и да разполагаш с всички материали на света, ако ти липсва частицата талант, ще успееш да направиш наистина хубава картичка. За съжаление, има много чуждестранни блогове, които са ярка демонстрация на това - прекрасни материали, резултат - задоволителен. Затова и когато прочета или чуя колко е лесно да правиш картички с готови материали, го чувствам почти като лична обида. Е, честно казано, не го преживявам толкова тежко, но наистина не ми става много приятно. Сякаш подценяват собствения ми труд. Да, вярно е, че използвам готови материали, да, вярно е дори и това, че не полагам кой знае колко усилия, но въпреки това картичките ми са такива каквито са, защото са направени от Мен, а не заради Материалите ми.

      P.S. Не знам как успявам да напиша цяла публикация и в нея да спомена едно-единствено изречение за самата картичка. Май използвам картичките си само като повод да споделям мислите си :))

      петък, 1 април 2011 г.

      За едно писмо


      С картичката днес ми се иска да ви пожелая един наистина щастлив ден. Щастлив, защото започва нов месец, а всяко ново начало е обещаващо и вълнуващо. Щастлив, защото пролетта е вече тук. Щастлив, защото.. всъщност така сме решили. Щастието е съзнателен и ежедневен избор. То е път и посока, а не крайна цел. Така че нека се усмихнем и си пожелаем щастливо пътуване.

      И след пожеланията, нека се върнем към целта на тази публикация.
      Днес направих нещо, в което може би някой от вас ще поиска да ме последва, така че реших да го споделя. Открих сайт, в който можеш да напишеш писмо до себе си и да го получиш година по-късно. Писмо до бъдещото ти аз. Писмо, в което да споделиш мечтите си. Писмо, в което да разкажеш за плановете си. Или в краен случай, да изплачеш притесненията си. Година по-късно със сигурност ще си забравил за него, но пък един ден, съвсем неочаквано, ще отвориш имейла си и ще го видиш там.
      Твоето писмо, твоите думи, твоето отминало аз.
      Твоите мечти, които може би са станали реалност. Твоите планове, които, надявам се, вече са факт. И твоите грижи, които ходът на времето е изтрил, сякаш никога не са били.

      Моето писмо вече пътува към мен, година по-късно.
      Ако идеята ви харесва, ето го и самият сайт:



      Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...